(„МАСКА”)
Недялко Асенов Йорданов (р. 1940 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Лаура Пехливанова
Недялко Йорданов
МАСКА
Ах, този вирус... Зъл... Невидим...Със тази смъртоносна ласка...
Не знам дали ще ни предпази от него сложената маска.
Но странно нещо... Уж я носим... Маскирани сега се движим...
Стоим далеч... На разстояние... И за живота си се грижим...
А всъщност ставаме по-близки във тази ненадейна треска,
свалили маските, с които сами общувахме до днеска.
И със изкуствена усмивка твърдяхме все тъй лицемерно,
че черното е всъщност бяло... А бялото е всъщност черно.
А днес сме сложили парченца от плат... И всички... На лицето...
Каква страхотна солидарност! За пръв път сякаш под небето...
Единни в общата заплаха... Еднакви в своя страх от Нея...
Осъществили сякаш вкупом оназ божествена идея,
с която всички сме създадени... Без егоизъм и омраза...
Човечество! Знам, ще пребориш и тази пагубна зараза.
Носи си маската, обаче... Със себе си... Като букетче.
Виж само колко ти отива това всеобщо етикетче...
Животът ни е скъп подарък... Еднакъв... С най-различни краски.
И няма нужда, няма нужда от всички досегашни маски.
2020 г.
Недялко Йорданов
МАСКА (перевод с болгарского языка на русский язык: Лаура Пехливанова)
Ах, этот вирус – злой, микроскопический...
Со смертельной лаской обнял нас решительно...
Сбережет ли маска от беды невидимой...
Носим мы ее... Оберег спасительный.
Стоим на расстоянии... На самоизоляции...
Все делаем как надо, надеясь на власти...
А в сущности, вдруг, стали очень близкими...
Упали „маски” с лиц, которые носили мы...
С натянутой улыбкой... Молчали... Говорили...
Стесняясь правды голой... Красивой ложью жили.
И вот... Кусочек тряпки... У всех нас на лицах...
Какая солидарность!... Открытие невиданное...
Едиными мы в страхе от злой заразы стали,
осуществив идею, мечтанную веками...
Но маску ты носи, как-будто бы букетик...
А смотрится красиво на лицах этикетка!?
Дана нам жизнь одна, но в буйстве разных красок...
И больше нет нужды от лицемерных масок.